Методът Монтесори

Методът Монтесори на Мария Монтесори

Методът Монтесори и какво означава?

Методът Монтесори на Мария Монтесори е известна като психолог и психиатър, учител, педиатър и инициативен, активен изследовател, винаги включена в процеса и устремена за нови открития. Благодарение на собствената си широка перспектива, страст към философията, религията, медицината и изкуството, Монтесори създава необикновена методика, очертана по-късно в основната си работа „Педагогическа антропология“, синтезирана и обезсмъртена в нейните хуманистични идеи за педагогика.

Родена в Италия, в семейство, което почита религията и поддържа строг ред и дисциплина във всички сфери на живота, Мария Монтесори се освобождава от „омагьосания кръг“, прави онова, което, изглежда, нейният жизнен път никога не е предвиждал. Учителят-учен става първата жена в Италия – доктор по медицина, но тя не се спира на това, за да развива и помага на други.

Мария Монтесори създава училище за деца с умствена изостаналост, а по-късно и институт, където използва такъв дидактически материал, който позволява на учениците да учат там по същия начин, както хората с нормално умствено развитие. По-късно, използваните от нея дидактически материали са включени в т. Нар. „Златен“ фонд на уникален учител.

Олимпиадата в Рим през 1900 г. за ученици от началното училище е било голямо откритие за другите хора: учениците от училището Мария Монтесори надминали по всички резултати тези от нормалните училища, обикновените ученици, в резултат на което били уредени проверки и множество повторни проверки, но всичко показало само едно – резултатите не могат да бъдат опровергани. Учените нарекли видяното по време на тази олимпиада „чудо“; за методите на учителя започнало да се говори по целия свят.

Какви са основните педагогически идеи на Мария Монтесори?

На първо място, учителят се опитва да изгради всички процеси върху наблюдението на развитието на детето в естествени условия. Развитието е станало по естествен начин, тъй като Монтесори е искала да види детето такова, каквото е, а не както го обуславят наложените от обществото концепции за морал и социални цели в живота. Много време е било прекарано в общуване с родители или настойници. Хуманистичната педагогика на Мария Монтесори също е тясно свързана с природата, с която нейните ученици са в тесни връзки.

По време на кариерата си Монтесори посещава много училища, наблюдава деца и все по-често изпитва горчиво разочарование, чудейки се как може да се очаква някакво развитие от дете, ако трябва да изпълнява – и то – всички движения на автоматична машина, като робот, а не както то вижда себе си или както би искало да извърши това действие. Това всъщност е бил тласък за въвеждането на идеята за свободно развитие в собствената им педагогика.

Символът на педагогиката на Мария Монтесори е апелът на детето към учителя – „Помогнете ми да го направя сам“ – давайки възможност на малките деца да действат самостоятелно.

Основният принцип

Основният принцип на нейната педагогика е принципът на индивидуалната свобода и разчитането на сетивното развитие. Тя създаде метод, наречен „методът Монтесори“, който е адекватен на естеството на детето – личността, която се развива. Занимавайки се с деца с умствена изостаналост, М. Монтесори разработва оригинални методи за обучение на писане, четене и броене.

След това тя прехвърля техниката си върху здрави деца и постига високи резултати. Системата „Монтесори“ е предназначена главно за работа с деца в предучилищна и начална училищна възраст. За да приложи своята система, М. Монтесори организира през 1907 г. „Къщата на детето”, предучилищна институция, в която родителите активно участват. Основното внимание е било обърнато на развитието на сетивните органи при децата.

М. Монтесори изхождала от факта, че детето като активно същество е способно на самостоятелно спонтанно развитие. Задачата на възпитателя е да осигури на детето „храна“ за саморазвитие, да създаде среда, която би стимулирала процеса на самообразование.

Целта на възпитанието трябва да бъде всестранното развитие на инициативата и независимостта на детето. М. Монтесори е разработила поредица от дидактически материали, които трябва да допринесат за духовното формиране на едно дете чрез развитието на неговите двигателни умения и сензорни умения.

Действайки самостоятелно, детето придобива различни умения: да се научи да си поставя цел и да намира начини да я постигне, да контролира грешките си. Тези материали отговарят на спонтанното желание на детето да постигне, неговите двигателни умения влияят на общото, емоционалното и речевото развитие.

Подобно на повечето учители – автори на алтернативни системи за обучение и образование, създадени в началото на 20 век. Монтесори е била против системата на класните стаи. В училището си тя изоставя учителския стол и бюра, заменяйки ги с лесно подвижни мебели – маси и столове. Всяко дете в класната стая е било разположено, както му е удобно.

Вместо класове е имало различни възрастови групи от 25-30 деца. Основната форма на образование и възпитание, според Монтесори, са независимите индивидуални уроци за деца. Колективно се провеждали само музикални, гимнастически и сервизни занимания. М. Монтесори обобщила опита на обучението и възпитанието на децата в книгата „Метод на научната педагогика …“

Към началото