Алтруизъм (произлиза от латинската дума: alter – друго).
Алтруизъм е нравствен принцип, според който доброто на другите хора и техните интереси са по-важни от собственото аз и личните интереси.
Терминът „алтруизъм“ е конструиран и въведен в обращение от О. Конт, който развива традициите на британската морална философия от 18 век. Той фиксира концепция, която е точно противоположна на концепцията за егоизъм.
Конт нарича алтруизма „живот заради другите“. По този начин разглежда незаинтересованото удовлетворяване на интересите на други хора от човек като най-висшето благо.
Централната идея
Алтруизма е идеята за безкористност като непрагматична дейност, извършвана в интерес на други хора и не включваща истинска награда.
Отделни идеи за алтруизъм, развити в по-ранните етични учения – ранното християнство; през Средновековието от Франциск от Асизи; в съвремието много просветители (Д. Хюм, А. Смит, Ж.-Дж. Русо, И. В. фон Гьоте и други). През XIX век под влияние на утилитаризма алтруизмът се разбира като ограничение на личния интерес в името на общия интерес (в някои тълкувания – обществен).
Като изискване за отношения между хората, алтруизмът е по-широк от принципа на уважение, който забранява да се третира друг като средство за постигане на собствените цели и принципа на справедливостта, който забранява нарушаването на интересите на другия и задължава да даде на другите какво те заслужават. В своето съществено съдържание принципът на алтруизма е въплътен в заповедта за любовта, въпреки че не изчерпва християнската заповед за милост, чието съдържание включва благоговение и съвършенство; в този смисъл алтруизмът е частен случай на милост.
В съвременната европейска философия обаче милостта започва да се тълкува именно в духа на алтруизма. Насърчаването на доброто на друг човек се разглежда като основа на морала като цяло.
През 19-ти и началото на 20-ти век принципът на алтруизма става обект на критика на християнските, особено православните, мислители, които вярват, че съвременният европейски алтруизъм е неприемлив като „учение за буржоазно-демократичния морал“.